Черни дупки

Черните дупки са области от пространството, където гравитацията е толкова силна, че дори светлината не може да избяга, което ги прави невидими. Ние можем да видим нещата, които тези грамадни космически прахосмукачки всмукват. Всичко, което доближи черна дупка, първо бива разкъсано на парчета от огромната гравитация, а после става част от плосък въртящ се диск и завършва пътя си по спирала към самата дупка.

Когато останките доближат средата на черната дупка тяхната скорост се увеличава и те започват да се блъскат една о друга. Поради триенето материалът се загрява и се отделят рентгенови лъчи, които ние можем да засечем.

Има два основни типа черни дупки — звездни и свръхмасивни.

Звездните черни дупки са останки от масивни умряли звезди, които са загинали с имплозия. Най-близката до нас такава е част от бинарна система. Намира се в съзвездието Лебед. Най-вероятно в нашата галактика има милиони такива черни дупки.

Свръхмасивните черни дупки могат да имат първоначални маси милиони пъти по-големи от тази на Слънцето. Днес учените мислят, че е вероятно по една такава черна дупка да се спотайва в сърцето на всяка една галактика и да е неделима част от еволюцията й.

Не е изключено да има и бели дупки — обратното на черните — които изхвърлят материя и енергия във Вселената, но това е една от хилядите загадки на космоса.